nikolaidragiev (Николай Драгиев) nikolaidragiev (Николай Драгиев)
100
17 may 2007, 12:40

Дядо Стамат (мъжката баба Мара:)

  Poesía
1.2K 0 22
Бяф зафърлил химикаля
и стихоплетните тетрадки,
щото веч ни са въргалям
в сеноваля с разни патки.
Та съм спрял да съ моря
думите да понавързвам,
щот' с това (и онова)
бая булки поразвързах,
ама пусти ишиас,
комбиниран със лумбаго,
ма принудва все у нас
да пия чай, да гледам Драго...
А бе, бяф са примирил,
че той, Живота, на - изтече,
когато няк'ва баба Мара
взе, чи нещо ма привлечи!
Поетеса ми била,
ъкънлия, римовата...
А ве жено, що сега
ма караш пак да съ зафатам
стихове да удурдисвам,
да кандърдисвам любофта...
Ама ай, от мен да мини,
щи покажа т'ва-о'нва :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Веси (Весела Кънчева)
    Веси (Весела Кънчева)
    Ники, Ники, какво става, бе, слънчо-браво на теб,такъв порив и такива стихове-направо онемях!!!
    Само така!!!
  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    И ас съм убава, Стамате!
    Затуй ни мож' са разбирем.
    Ут мень идинствену ша патиш.
    Бъди в квартала супермен!

    А баб' ти Мара - устави я.
    Жувей! Жувотя е веднъж.
    Пу мен Горан, Марин, Илия
    си падат. Ас ни търся мъш.
  • nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    На Марето:Ни шъ съ лесно дам

    Нимой дъй нъцки бабо Маре
    (ш'ма прощаваш чи са пиня)
    ма кът съм убав-ма камарят
    и аз така...от милостиня.

    А то и ти са дирищ трудно
    кату от поп бакщиш у кръчма,
    пък туй дет'твояй"Кама сутра"
    в далака ш'каиш чи мъ ръчна.

    Как ший твоя мари Маро?
    К'ажи ми как,кат ей гу на
    куцо,кьораво в квартало
    ми вика:Сутри ми една...

  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    На бай Стамат....с либоф

    (да съ чите ногу смешну и майтапну))))

    Явила ти са баба Мара. Нъцки!
    Ш’ма прущаваш, мили ми, Стамате.
    Вър’и у сеноваля да са тръшкаш,
    и са напоркай с джин до изтрезняване.

    Привлякъла та тя. С чирвена фуста.
    Въх, толкуз ли на лесен ми са пра’иш?
    Чи то да н’ съ ти младите лангусти,
    дет цяль ден интернетово та свалят.

    И колкото муми да подлънготваш,
    безсмъртно - като смъртни да въздишат...
    И меня с туй-унуй ли ш' баламосваш?
    Ни знайш ли? Кама сутра аз я писах.
  • nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    Благодаря ти Гери

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0