nikolaidragiev (Николай Драгиев) nikolaidragiev (Николай Драгиев)
100
May 17, 2007, 12:40 PM

Дядо Стамат (мъжката баба Мара:)

  Poetry
1.3K 0 22
Бяф зафърлил химикаля
и стихоплетните тетрадки,
щото веч ни са въргалям
в сеноваля с разни патки.
Та съм спрял да съ моря
думите да понавързвам,
щот' с това (и онова)
бая булки поразвързах,
ама пусти ишиас,
комбиниран със лумбаго,
ма принудва все у нас
да пия чай, да гледам Драго...
А бе, бяф са примирил,
че той, Живота, на - изтече,
когато няк'ва баба Мара
взе, чи нещо ма привлечи!
Поетеса ми била,
ъкънлия, римовата...
А ве жено, що сега
ма караш пак да съ зафатам
стихове да удурдисвам,
да кандърдисвам любофта...
Ама ай, от мен да мини,
щи покажа т'ва-о'нва :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Веси (Весела Кънчева)
    Веси (Весела Кънчева)
    Ники, Ники, какво става, бе, слънчо-браво на теб,такъв порив и такива стихове-направо онемях!!!
    Само така!!!
  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    И ас съм убава, Стамате!
    Затуй ни мож' са разбирем.
    Ут мень идинствену ша патиш.
    Бъди в квартала супермен!

    А баб' ти Мара - устави я.
    Жувей! Жувотя е веднъж.
    Пу мен Горан, Марин, Илия
    си падат. Ас ни търся мъш.
  • nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    На Марето:Ни шъ съ лесно дам

    Нимой дъй нъцки бабо Маре
    (ш'ма прощаваш чи са пиня)
    ма кът съм убав-ма камарят
    и аз така...от милостиня.

    А то и ти са дирищ трудно
    кату от поп бакщиш у кръчма,
    пък туй дет'твояй"Кама сутра"
    в далака ш'каиш чи мъ ръчна.

    Как ший твоя мари Маро?
    К'ажи ми как,кат ей гу на
    куцо,кьораво в квартало
    ми вика:Сутри ми една...

  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    На бай Стамат....с либоф

    (да съ чите ногу смешну и майтапну))))

    Явила ти са баба Мара. Нъцки!
    Ш’ма прущаваш, мили ми, Стамате.
    Вър’и у сеноваля да са тръшкаш,
    и са напоркай с джин до изтрезняване.

    Привлякъла та тя. С чирвена фуста.
    Въх, толкуз ли на лесен ми са пра’иш?
    Чи то да н’ съ ти младите лангусти,
    дет цяль ден интернетово та свалят.

    И колкото муми да подлънготваш,
    безсмъртно - като смъртни да въздишат...
    И меня с туй-унуй ли ш' баламосваш?
    Ни знайш ли? Кама сутра аз я писах.
  • nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    nikolaidragiev (Николай Драгиев)
    Благодаря ти Гери

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0