17.05.2007 г., 12:40

Дядо Стамат (мъжката баба Мара:)

1.2K 0 22
Бяф зафърлил химикаля
и стихоплетните тетрадки,
щото веч ни са въргалям
в сеноваля с разни патки.
Та съм спрял да съ моря
думите да понавързвам,
щот' с това (и онова)
бая булки поразвързах,
ама пусти ишиас,
комбиниран със лумбаго,
ма принудва все у нас
да пия чай, да гледам Драго...
А бе, бяф са примирил,
че той, Живота, на - изтече,
когато няк'ва баба Мара
взе, чи нещо ма привлечи!
Поетеса ми била,
ъкънлия, римовата...
А ве жено, що сега
ма караш пак да съ зафатам
стихове да удурдисвам,
да кандърдисвам любофта...
Ама ай, от мен да мини,
щи покажа т'ва-о'нва :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ники, Ники, какво става, бе, слънчо-браво на теб,такъв порив и такива стихове-направо онемях!!!
    Само така!!!
  • И ас съм убава, Стамате!
    Затуй ни мож' са разбирем.
    Ут мень идинствену ша патиш.
    Бъди в квартала супермен!

    А баб' ти Мара - устави я.
    Жувей! Жувотя е веднъж.
    Пу мен Горан, Марин, Илия
    си падат. Ас ни търся мъш.
  • На Марето:Ни шъ съ лесно дам

    Нимой дъй нъцки бабо Маре
    (ш'ма прощаваш чи са пиня)
    ма кът съм убав-ма камарят
    и аз така...от милостиня.

    А то и ти са дирищ трудно
    кату от поп бакщиш у кръчма,
    пък туй дет'твояй"Кама сутра"
    в далака ш'каиш чи мъ ръчна.

    Как ший твоя мари Маро?
    К'ажи ми как,кат ей гу на
    куцо,кьораво в квартало
    ми вика:Сутри ми една...

  • На бай Стамат....с либоф

    (да съ чите ногу смешну и майтапну))))

    Явила ти са баба Мара. Нъцки!
    Ш’ма прущаваш, мили ми, Стамате.
    Вър’и у сеноваля да са тръшкаш,
    и са напоркай с джин до изтрезняване.

    Привлякъла та тя. С чирвена фуста.
    Въх, толкуз ли на лесен ми са пра’иш?
    Чи то да н’ съ ти младите лангусти,
    дет цяль ден интернетово та свалят.

    И колкото муми да подлънготваш,
    безсмъртно - като смъртни да въздишат...
    И меня с туй-унуй ли ш' баламосваш?
    Ни знайш ли? Кама сутра аз я писах.
  • Благодаря ти Гери

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...