Дядовата къща
Дядовата къща украсена е с вишневи цветя,
там пушекът във облак се превръща,
а ароматът на липов чай,
като чакан призрак се разгръща
и препеченият хляб е с дъх на чистота.
В тази къща дядо ме прегръща
и разказва ми за незнайни времена,
за битки и за хора със лъвски сърца.
Сега във нея споменът ми съхне,
като набраният цвят от липа,
а сълзите ми ронят се,
гонят се със есенни листа
и ни пушек се усеща, нито дядо ме посреща,
сега във нея се е настанила само тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Teodora Andreev Todos los derechos reservados
