Nov 20, 2021, 2:53 PM

Дядовата къща 

  Poetry » Other
481 4 12

Дядовата къща украсена е с вишневи цветя,

там пушекът във облак се превръща,

а ароматът на липов чай,

като чакан призрак се разгръща

и препеченият хляб е с дъх на чистота.

В тази къща дядо ме прегръща

и разказва ми за незнайни времена, 

за битки и за хора със лъвски сърца.

Сега във нея споменът ми съхне,

като набраният цвят от липа,

а сълзите ми ронят се, 

гонят се със есенни листа

и ни пушек се усеща, нито дядо ме посреща,

сега във нея се е настанила само тъга.

© Teodora Andreev All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??