19 feb 2012, 14:27

Дяконе, Левски

  Poesía » Civil
960 0 0


Буден ли си още днеска,
в този късен час?… Прости!
Ил' пък някаква болежка
все безсънен те държи.

Виж, над мрамора се плиска
дъжд от рукнали сълзи -
се покрадва и се киска
бледен месец зад мъгли…

Що ли тъй си свъсил вежди,
за какво те теб боли?
Дал' за скършени надежди
ил' за несбъднати мечти?

Тях, забързаните хора,
строго ти ги не съди,
те погребват в неволя
безвъзвратно свойте дни.

Аз дошъл съм да те питам:
”Пак над нас ли зорко бдиш
и завета си бунтовен
пак ли тихичко мълвиш”?…

Днеска тънат във забрава
светли мисли и идеи,
всичко свято се стопява
под зловонен, лепкав клей!

И калта е днес прослава,
блаженство във наши дни –
никой се не запленява
от идеи и от мечти.

Буден ли си още?… Едва ли
ний във нашите души
в сън дълбок сме те приспали
там за вечни времена!

Жив си! Вечно ще живееш,
Левски, в нашите сърца!
Пак пламтиш и грееш
чрез усмихнати лица…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...