Буден ли си още днеска,
в този късен час?… Прости!
Ил' пък някаква болежка
все безсънен те държи.
Виж, над мрамора се плиска
дъжд от рукнали сълзи -
се покрадва и се киска
бледен месец зад мъгли…
Що ли тъй си свъсил вежди,
за какво те теб боли?
Дал' за скършени надежди
ил' за несбъднати мечти?
Тях, забързаните хора,
строго ти ги не съди,
те погребват в неволя
безвъзвратно свойте дни.
Аз дошъл съм да те питам:
”Пак над нас ли зорко бдиш
и завета си бунтовен
пак ли тихичко мълвиш”?…
Днеска тънат във забрава
светли мисли и идеи,
всичко свято се стопява
под зловонен, лепкав клей!
И калта е днес прослава,
блаженство във наши дни –
никой се не запленява
от идеи и от мечти.
Буден ли си още?… Едва ли
ний във нашите души
в сън дълбок сме те приспали
там за вечни времена!
Жив си! Вечно ще живееш,
Левски, в нашите сърца!
Пак пламтиш и грееш
чрез усмихнати лица…
© Христо Оджаков Всички права запазени