Хриса (Рошла)
11 12
11 feb 2008, 23:13

Дявол 

  Poesía » Otra
683 0 1
Душа


Аз си тръгвам, но всъщност Душата ми
упорито застава до теб.
И насила я хващам, помъквам я,
предстои да обсъждаме теб.

Сяда леко, свенливо до масата
поглед вдига, ах, твойте очи.
Не издържам, със вино опитвам се
да забравя, танцувах в лъжи.

Сипвам вино на нея и вглеждам се,
лудостта как и дава криле.
Тази вечер я пускам обратно,
мил бъди, залости се добре.

Тя ще моли, ще плаче, ще вика,
ще нощува пред твойта врата.
Сутринта ще се върне при мене,
ще закърпя таз дрипла – Душа.

Ще и липсваш, не мога да крия,
празен ще е за нея света.
И ще ставаш все по-далечен,
но ще пази очите ти Тя.



© Рошла Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??