11.02.2008 г., 23:13

Дявол

967 0 1
Душа


Аз си тръгвам, но всъщност Душата ми
упорито застава до теб.
И насила я хващам, помъквам я,
предстои да обсъждаме теб.

Сяда леко, свенливо до масата
поглед вдига, ах, твойте очи.
Не издържам, със вино опитвам се
да забравя, танцувах в лъжи.

Сипвам вино на нея и вглеждам се,
лудостта как и дава криле.
Тази вечер я пускам обратно,
мил бъди, залости се добре.

Тя ще моли, ще плаче, ще вика,
ще нощува пред твойта врата.
Сутринта ще се върне при мене,
ще закърпя таз дрипла – Душа.

Ще и липсваш, не мога да крия,
празен ще е за нея света.
И ще ставаш все по-далечен,
но ще пази очите ти Тя.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рошла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...