Душа
Аз си тръгвам, но всъщност Душата ми
упорито застава до теб.
И насила я хващам, помъквам я,
предстои да обсъждаме теб.
Сяда леко, свенливо до масата
поглед вдига, ах, твойте очи.
Не издържам, със вино опитвам се
да забравя, танцувах в лъжи.
Сипвам вино на нея и вглеждам се,
лудостта как и дава криле.
Тази вечер я пускам обратно, ...