11 февр. 2008 г., 23:13

Дявол

972 0 1
Душа


Аз си тръгвам, но всъщност Душата ми
упорито застава до теб.
И насила я хващам, помъквам я,
предстои да обсъждаме теб.

Сяда леко, свенливо до масата
поглед вдига, ах, твойте очи.
Не издържам, със вино опитвам се
да забравя, танцувах в лъжи.

Сипвам вино на нея и вглеждам се,
лудостта как и дава криле.
Тази вечер я пускам обратно,
мил бъди, залости се добре.

Тя ще моли, ще плаче, ще вика,
ще нощува пред твойта врата.
Сутринта ще се върне при мене,
ще закърпя таз дрипла – Душа.

Ще и липсваш, не мога да крия,
празен ще е за нея света.
И ще ставаш все по-далечен,
но ще пази очите ти Тя.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рошла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...