11 февр. 2008 г., 23:13

Дявол

976 0 1
Душа


Аз си тръгвам, но всъщност Душата ми
упорито застава до теб.
И насила я хващам, помъквам я,
предстои да обсъждаме теб.

Сяда леко, свенливо до масата
поглед вдига, ах, твойте очи.
Не издържам, със вино опитвам се
да забравя, танцувах в лъжи.

Сипвам вино на нея и вглеждам се,
лудостта как и дава криле.
Тази вечер я пускам обратно,
мил бъди, залости се добре.

Тя ще моли, ще плаче, ще вика,
ще нощува пред твойта врата.
Сутринта ще се върне при мене,
ще закърпя таз дрипла – Душа.

Ще и липсваш, не мога да крия,
празен ще е за нея света.
И ще ставаш все по-далечен,
но ще пази очите ти Тя.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рошла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...