Да виждаш как бяга духът,
Как живо не гледат очите,
Как тъжно отмира светът
На твоята майка в гърдите.
Как искаш да стенеш, да плачеш,
Както детето, което роди те;
Как пъпната връв все още влачиш,
Как милно и скръбно е тъй да гледаш родител...
Тя даде на тоз свят две души;
Душата нейна защо искаш,
Боже, кажи!
Защо ти е нужна, ...