Дявола търся...
Да виждаш как бяга духът,
Как живо не гледат очите,
Как тъжно отмира светът
На твоята майка в гърдите.
Как искаш да стенеш, да плачеш,
Както детето, което роди те;
Как пъпната връв все още влачиш,
Как милно и скръбно е тъй да гледаш родител...
Тя даде на тоз свят две души;
Душата нейна защо искаш,
Боже, кажи!
Защо ти е нужна,
Защо за нея ламтиш?
И веч повече от година
Крадеш я струна по струна?
Да вярваш, че можеш,
Че правиш, че знаеш,
Че глутница черна
С юмрук ще размажеш,
Че сила е нужна, че няма съдба
И всичко зависи сал от твойта воля една!
Че на този старец с бяла брада
‘дето от купола църковен те гледа
Среден пръст ще навреш в мутрата бледа!
Животът бил колело, човекът – от кал
Светът – сътворен, вярата – цяр –
Не ща и да зная!
Дявола търся!
Къде си?
Ела!
Може би с теб ще ковем друга съдба!
© Хитреций Гай Хитреций All rights reserved.
Аз се бях цензурирал достатъчно 
