6 nov 2013, 21:12

Дяволска отрова

  Poesía
700 0 9

Отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Животът ни е тленен ад. Какво са всичките любови?

Ти винаги оставаш сам. След раните на тази лудост.
Изгаряш във лъжовен плам. Но сънуваш, че си вечно влюбен.

И обичаш ли, не знаеш пак. Само болката е тук на прицел.
Уж танцуваш в безпогрешен такт. А истински не си обичал.

Това любов ли е, да бъдеш друг? Живот ли е, какво е всъщност?
Той, животът ни, е просто луд. И върти се във една окръжност.

А аз отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Ти не чакай, ще останеш сляп. Любовта е дяволска отрова.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Моника! Благодаря ти за тези искрени и топли думи!
  • не зная какво да напиша, освен това,че стихът ти ме остави без думи! И е истина...дяволска истина! Поклон!
  • Благодаря ви за топлите думи, Радостина и Мариола! Светъл ден ви желая!
  • Браво и мен очарова!
  • Прекрасно, ама много прекрасно!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...