Nov 6, 2013, 9:12 PM

Дяволска отрова 

  Poetry
568 0 9

Отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Животът ни е тленен ад. Какво са всичките любови?

Ти винаги оставаш сам. След раните на тази лудост.
Изгаряш във лъжовен плам. Но сънуваш, че си вечно влюбен.

И обичаш ли, не знаеш пак. Само болката е тук на прицел.
Уж танцуваш в безпогрешен такт. А истински не си обичал.

Това любов ли е, да бъдеш друг? Живот ли е, какво е всъщност?
Той, животът ни, е просто луд. И върти се във една окръжност.

А аз отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Ти не чакай, ще останеш сляп. Любовта е дяволска отрова.




© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Моника! Благодаря ти за тези искрени и топли думи!
  • не зная какво да напиша, освен това,че стихът ти ме остави без думи! И е истина...дяволска истина! Поклон!
  • Благодаря ви за топлите думи, Радостина и Мариола! Светъл ден ви желая!
  • Браво и мен очарова!
  • Прекрасно, ама много прекрасно!
  • Благодаря ви, Вихра, Санвали, Краси! Да, така е, Краси! Човек тъкмо открива отговорът на въпросите си и тогава изникват нови загадки!
  • Рано е да се каже, Васко!
    Тревожен, хубав, търсещ стих!Поздрав!
  • "Това любов ли е, да бъдеш друг? Живот ли е, какво е всъщност?
    Той, животът ни, е просто луд. И върти се във една окръжност."

    Поздравления Васил!
  • Поздравления за стиха!
Random works
: ??:??