6.11.2013 г., 21:12 ч.

Дяволска отрова 

  Поезия
569 0 9

Отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Животът ни е тленен ад. Какво са всичките любови?

Ти винаги оставаш сам. След раните на тази лудост.
Изгаряш във лъжовен плам. Но сънуваш, че си вечно влюбен.

И обичаш ли, не знаеш пак. Само болката е тук на прицел.
Уж танцуваш в безпогрешен такт. А истински не си обичал.

Това любов ли е, да бъдеш друг? Живот ли е, какво е всъщност?
Той, животът ни, е просто луд. И върти се във една окръжност.

А аз отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Ти не чакай, ще останеш сляп. Любовта е дяволска отрова.




© Аз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Моника! Благодаря ти за тези искрени и топли думи!
  • не зная какво да напиша, освен това,че стихът ти ме остави без думи! И е истина...дяволска истина! Поклон!
  • Благодаря ви за топлите думи, Радостина и Мариола! Светъл ден ви желая!
  • Браво и мен очарова!
  • Прекрасно, ама много прекрасно!
  • Благодаря ви, Вихра, Санвали, Краси! Да, така е, Краси! Човек тъкмо открива отговорът на въпросите си и тогава изникват нови загадки!
  • Рано е да се каже, Васко!
    Тревожен, хубав, търсещ стих!Поздрав!
  • "Това любов ли е, да бъдеш друг? Живот ли е, какво е всъщност?
    Той, животът ни, е просто луд. И върти се във една окръжност."

    Поздравления Васил!
  • Поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??