6.11.2013 г., 21:12

Дяволска отрова

694 0 9

Отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Животът ни е тленен ад. Какво са всичките любови?

Ти винаги оставаш сам. След раните на тази лудост.
Изгаряш във лъжовен плам. Но сънуваш, че си вечно влюбен.

И обичаш ли, не знаеш пак. Само болката е тук на прицел.
Уж танцуваш в безпогрешен такт. А истински не си обичал.

Това любов ли е, да бъдеш друг? Живот ли е, какво е всъщност?
Той, животът ни, е просто луд. И върти се във една окръжност.

А аз отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Ти не чакай, ще останеш сляп. Любовта е дяволска отрова.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Моника! Благодаря ти за тези искрени и топли думи!
  • не зная какво да напиша, освен това,че стихът ти ме остави без думи! И е истина...дяволска истина! Поклон!
  • Благодаря ви за топлите думи, Радостина и Мариола! Светъл ден ви желая!
  • Браво и мен очарова!
  • Прекрасно, ама много прекрасно!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....