5 nov 2012, 15:47

Дяволско наказание

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

ДЯВОЛСКО  НАКАЗАНИЕ

 

Потъвах във очите - изумруди,

чух Лунната соната във сърце,

капанът на греха души възбуди

и с пелерина Дяволът дойде.

 

Порочни мисли бликаха във мрака

Мефистофел дерзаеше над нас,

открадна той от Купидон стрелата,

с лукавост замаскира свойта власт.

 

Венера молеше го да ни пусне,

Нептун в замяна обеща море...

Фортуна чакахме да ни помогне,

но тя реши да го дари с дете.

 

Настъпи пълен хаос на Земята,

Марс вихреше се в бурното небе

и с мощен взрив роди се от недрата

отроче дяволито със криле.

 

В одежди ветровити Боговете

решаваха двуполюсна съдба

и пред дилема бяха световете -

на кой и как да се вмени вина?

 

Гръм се разнасяше във небосклона,

а Юпитер притътряше нозе,

остави на Юстиция закона

без страст тя правдата да въздаде.

 

След спор решението беше взето,

осъждаше се Злото на света,

изпълниха присъдата загдето

с човешки чувства то се подигра.

 

Чер Ангел обикаляше безкрая,

Жар-птица молеше на колене,

прошка търсеха да идат в Рая

Мефистофел със своето дете.

 

Земята мигом сля се със Небето,

преплетоха се в златен мост-дъга,

прииждащи вълните на морето

пенливо, бавно, давеха срама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...!!!
    Земята мигом сля се със Небето,
    преплетоха се в златен мост-дъга,
    прииждащи вълните на морето
    пенливо, бавно, давеха срама.
  • Благодаря, Ева! Коригирах края
  • Коварен порок е лукавостта..., изпълнено е с драматизъм, поантата е силна..., срама не се измива - обаче...!!!
    "След спор решението беше взето,
    осъждаше се Злото на света,
    изпълниха присъдата загдето
    с човешки чувства то се подигра."

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...