7 may 2009, 12:49

Дъга

  Poesía
981 1 10

Дъга си построих от светлини,

с различно име всеки лъч нарекох,

заплетох я с гирлянди от мечти,

та с тях дори и в тъмното да свети.

 

Нашарих я със пролетни цветя

и стръкчета от билки ароматни,

поръсих с бистри капчици роса -

под слънцето да грейне, като златна.

 

Завързах после панделка любов,

извих я - като устни при усмивка.

За блясък и добавих благослов

и облак син надежда - за завивка.

 

Не беше трудно. Сякаш на шега

огря света дъгата ми сребриста.

Във някой мрачен ден ще я даря

на някого. На който я поиска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А това ми е най-любимото!!! Прекрасен, животворен стих! Поздравче,Вики!
  • Леле, Вики! Как можах да закъснея с цяла седмица!!! Омагьосан съм! Търси ми цяр за магия Прекрасни мелодични стихове си обагрила с толкова много обич, че ми прижадня някак ...
  • Дъга си!
  • Красота! Искам я! Благодаря!
  • Прекрасно е!
    Дано тази дъга ти донесе истинското щастие!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...