7 may 2009, 12:49

Дъга

  Poesía
986 1 10

Дъга си построих от светлини,

с различно име всеки лъч нарекох,

заплетох я с гирлянди от мечти,

та с тях дори и в тъмното да свети.

 

Нашарих я със пролетни цветя

и стръкчета от билки ароматни,

поръсих с бистри капчици роса -

под слънцето да грейне, като златна.

 

Завързах после панделка любов,

извих я - като устни при усмивка.

За блясък и добавих благослов

и облак син надежда - за завивка.

 

Не беше трудно. Сякаш на шега

огря света дъгата ми сребриста.

Във някой мрачен ден ще я даря

на някого. На който я поиска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А това ми е най-любимото!!! Прекрасен, животворен стих! Поздравче,Вики!
  • Леле, Вики! Как можах да закъснея с цяла седмица!!! Омагьосан съм! Търси ми цяр за магия Прекрасни мелодични стихове си обагрила с толкова много обич, че ми прижадня някак ...
  • Дъга си!
  • Красота! Искам я! Благодаря!
  • Прекрасно е!
    Дано тази дъга ти донесе истинското щастие!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...