May 7, 2009, 12:49 PM

Дъга

  Poetry
983 1 10

Дъга си построих от светлини,

с различно име всеки лъч нарекох,

заплетох я с гирлянди от мечти,

та с тях дори и в тъмното да свети.

 

Нашарих я със пролетни цветя

и стръкчета от билки ароматни,

поръсих с бистри капчици роса -

под слънцето да грейне, като златна.

 

Завързах после панделка любов,

извих я - като устни при усмивка.

За блясък и добавих благослов

и облак син надежда - за завивка.

 

Не беше трудно. Сякаш на шега

огря света дъгата ми сребриста.

Във някой мрачен ден ще я даря

на някого. На който я поиска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • А това ми е най-любимото!!! Прекрасен, животворен стих! Поздравче,Вики!
  • Леле, Вики! Как можах да закъснея с цяла седмица!!! Омагьосан съм! Търси ми цяр за магия Прекрасни мелодични стихове си обагрила с толкова много обич, че ми прижадня някак ...
  • Дъга си!
  • Красота! Искам я! Благодаря!
  • Прекрасно е!
    Дано тази дъга ти донесе истинското щастие!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...