Дъга
Дъга си построих от светлини,
с различно име всеки лъч нарекох,
заплетох я с гирлянди от мечти,
та с тях дори и в тъмното да свети.
Нашарих я със пролетни цветя
и стръкчета от билки ароматни,
поръсих с бистри капчици роса -
под слънцето да грейне, като златна.
Завързах после панделка любов,
извих я - като устни при усмивка.
За блясък и добавих благослов
и облак син надежда - за завивка.
Не беше трудно. Сякаш на шега
огря света дъгата ми сребриста.
Във някой мрачен ден ще я даря
на някого. На който я поиска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
Прекрасни мелодични стихове си обагрила с толкова много обич, че ми прижадня някак ... 
