27 jun 2007, 22:31

Дъга

  Poesía
826 0 6

Дъга



Многоцветна и весела - ето ме тук.
Ето цяла на вас пак ви се давам.
Безгранично добра, безнадеждно висока,
ето - всичко от себе си на вас подарявам.
Нека моето синьо да бъде небе,
тъй далеко и все пак тъй близо до вас.
Искам моето синьо да бъде море,
нека вие от обич крещите на глас.
Давам своето жълто, да бъде за вас
неугасващо слънце. Нека бъдете млади.
Аз ще влея в сърцата ви радостна страст,
нека моето жълто бъде огън на клада.
Ще захвърля от себе си всичко зелено,
нека бъде трева под краката ви здрави.
Нека влея в кръвта ви мойто гордо червено,
нека на вас свойта силна душа да оставя.
Ето, вече ме виждате - не съм многоцветна,
ала все още съм безгранично добра.
Аз съм все още дъга столетна.
Аз живея все още във ваште сърца.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...