27 jun 2007, 22:31

Дъга

  Poesía
832 0 6

Дъга



Многоцветна и весела - ето ме тук.
Ето цяла на вас пак ви се давам.
Безгранично добра, безнадеждно висока,
ето - всичко от себе си на вас подарявам.
Нека моето синьо да бъде небе,
тъй далеко и все пак тъй близо до вас.
Искам моето синьо да бъде море,
нека вие от обич крещите на глас.
Давам своето жълто, да бъде за вас
неугасващо слънце. Нека бъдете млади.
Аз ще влея в сърцата ви радостна страст,
нека моето жълто бъде огън на клада.
Ще захвърля от себе си всичко зелено,
нека бъде трева под краката ви здрави.
Нека влея в кръвта ви мойто гордо червено,
нека на вас свойта силна душа да оставя.
Ето, вече ме виждате - не съм многоцветна,
ала все още съм безгранично добра.
Аз съм все още дъга столетна.
Аз живея все още във ваште сърца.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...