Jun 27, 2007, 10:31 PM

Дъга

  Poetry
825 0 6

Дъга



Многоцветна и весела - ето ме тук.
Ето цяла на вас пак ви се давам.
Безгранично добра, безнадеждно висока,
ето - всичко от себе си на вас подарявам.
Нека моето синьо да бъде небе,
тъй далеко и все пак тъй близо до вас.
Искам моето синьо да бъде море,
нека вие от обич крещите на глас.
Давам своето жълто, да бъде за вас
неугасващо слънце. Нека бъдете млади.
Аз ще влея в сърцата ви радостна страст,
нека моето жълто бъде огън на клада.
Ще захвърля от себе си всичко зелено,
нека бъде трева под краката ви здрави.
Нека влея в кръвта ви мойто гордо червено,
нека на вас свойта силна душа да оставя.
Ето, вече ме виждате - не съм многоцветна,
ала все още съм безгранично добра.
Аз съм все още дъга столетна.
Аз живея все още във ваште сърца.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...