1 jul 2007, 19:44

Дъга

  Poesía
1K 0 1
Там, в небето, ти си птица,
свобода даряваш мигом щом изгрееш,
с цветните си багри си като царица,
с дъх на пролетни цветя живееш!
След дъжда прохладен ти си господарка,
обгръщаш цветно мокри улички и градове
с цялата си красота прекрасна,
прогонваш бури и стихии - всички твои врагове!!!
Небето вечен дом за теб е,
а слънцето е твоята сестра,
на тебе всички хора са подвластни,
никога не спирай да обгръщаш ти света!!!
Опръскана си с най-различни багри:
Синьото е морската вода,
Червеното е дар вълшебен,
то е символ на кръвта!!!
Зелена свежест всяка пролет се долавя,
а жълтото се крие в ежедневните лъчи...
А там следобед във далечината
Оранжевият залез винаги блести...
Природата от тебе всичко пак копира
и те носи във прашинките дори,
магьоснице, безумно си красива,
гостувай ни по-често ти!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...