Jul 1, 2007, 7:44 PM

Дъга

  Poetry
1K 0 1
Там, в небето, ти си птица,
свобода даряваш мигом щом изгрееш,
с цветните си багри си като царица,
с дъх на пролетни цветя живееш!
След дъжда прохладен ти си господарка,
обгръщаш цветно мокри улички и градове
с цялата си красота прекрасна,
прогонваш бури и стихии - всички твои врагове!!!
Небето вечен дом за теб е,
а слънцето е твоята сестра,
на тебе всички хора са подвластни,
никога не спирай да обгръщаш ти света!!!
Опръскана си с най-различни багри:
Синьото е морската вода,
Червеното е дар вълшебен,
то е символ на кръвта!!!
Зелена свежест всяка пролет се долавя,
а жълтото се крие в ежедневните лъчи...
А там следобед във далечината
Оранжевият залез винаги блести...
Природата от тебе всичко пак копира
и те носи във прашинките дори,
магьоснице, безумно си красива,
гостувай ни по-често ти!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...