12 ago 2012, 15:44

Дъга

933 0 1

Има нещо красиво в дъжда по слънчево време.
Нещо, което те кара да погледнеш лъчите,
промъкнали се между капките божествена вода.
Нещо, което подобно на надежда приповдига ти духа.
И отвлича те от всичко временно и тленно.
Това наричам аз любов,
тези облачни сълзи, обгърнати във светлина.
Нещо съвсем просто и малко,
и в същото време толкова значими и чисти.
Сякаш не вода, ами капки искрена нежност
сипят се по земята,
пълна с омраза и неспраедливост,
просто за да я отмият,
да позволят светлината да достигне до всяко око
и да открие в него невинното дете, скрило се отдавна.
Това е любовта за мен,
оръжие Господно,
стремящо се да порази цялата гротеска между нас.
И сполучливо е то,
стига дори една усмивка да спечели,
едно туптящо сърце да развълнува
и двама души в едно да събере.
Това е любовта,
създадена да заличи всите думи,
изречени и тъй дълбоко искащи да се върнат.
Няколко капки из слънчевата светлина -
изящество, от което оставаш изумен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислав Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...