12.08.2012 г., 15:44

Дъга

929 0 1

Има нещо красиво в дъжда по слънчево време.
Нещо, което те кара да погледнеш лъчите,
промъкнали се между капките божествена вода.
Нещо, което подобно на надежда приповдига ти духа.
И отвлича те от всичко временно и тленно.
Това наричам аз любов,
тези облачни сълзи, обгърнати във светлина.
Нещо съвсем просто и малко,
и в същото време толкова значими и чисти.
Сякаш не вода, ами капки искрена нежност
сипят се по земята,
пълна с омраза и неспраедливост,
просто за да я отмият,
да позволят светлината да достигне до всяко око
и да открие в него невинното дете, скрило се отдавна.
Това е любовта за мен,
оръжие Господно,
стремящо се да порази цялата гротеска между нас.
И сполучливо е то,
стига дори една усмивка да спечели,
едно туптящо сърце да развълнува
и двама души в едно да събере.
Това е любовта,
създадена да заличи всите думи,
изречени и тъй дълбоко искащи да се върнат.
Няколко капки из слънчевата светлина -
изящество, от което оставаш изумен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...