12.08.2012 г., 15:44

Дъга

928 0 1

Има нещо красиво в дъжда по слънчево време.
Нещо, което те кара да погледнеш лъчите,
промъкнали се между капките божествена вода.
Нещо, което подобно на надежда приповдига ти духа.
И отвлича те от всичко временно и тленно.
Това наричам аз любов,
тези облачни сълзи, обгърнати във светлина.
Нещо съвсем просто и малко,
и в същото време толкова значими и чисти.
Сякаш не вода, ами капки искрена нежност
сипят се по земята,
пълна с омраза и неспраедливост,
просто за да я отмият,
да позволят светлината да достигне до всяко око
и да открие в него невинното дете, скрило се отдавна.
Това е любовта за мен,
оръжие Господно,
стремящо се да порази цялата гротеска между нас.
И сполучливо е то,
стига дори една усмивка да спечели,
едно туптящо сърце да развълнува
и двама души в едно да събере.
Това е любовта,
създадена да заличи всите думи,
изречени и тъй дълбоко искащи да се върнат.
Няколко капки из слънчевата светлина -
изящество, от което оставаш изумен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислав Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...