Има нещо красиво в дъжда по слънчево време.
Нещо, което те кара да погледнеш лъчите,
промъкнали се между капките божествена вода.
Нещо, което подобно на надежда приповдига ти духа.
И отвлича те от всичко временно и тленно.
Това наричам аз любов,
тези облачни сълзи, обгърнати във светлина.
Нещо съвсем просто и малко,
и в същото време толкова значими и чисти.
Сякаш не вода, ами капки искрена нежност
сипят се по земята,
пълна с омраза и неспраедливост, ...