Дъга

29 oct 2017, 0:43

Poesía » De amor

570 1 7

Отключи небето дъжда
и пусна го сълзи да лее,
но сякаш потече ръжда
по моя прозорец чернеещ.
И буря навън завилня,
тъй както вилнее във мене,
дървета извиха тела,
а вятър във клони застена.
Стене и в мойта душа,
сграбчила в мъката спомен,
че скъса се струна една,
страхът ми заскърца безимен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъга

Искате да прочетете повече?

Propuestas