geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
Oct 29, 2017, 12:43 AM

Дъга 

  Poetry » Love
484 1 7

Отключи небето дъжда
и пусна го сълзи да лее,
но сякаш потече ръжда
по моя прозорец чернеещ.

И буря навън завилня,
тъй както вилнее във мене,
дървета извиха тела,
а вятър във клони застена.

Стене и в мойта душа,
сграбчила в мъката спомен,
че скъса се струна една,
страхът ми заскърца безимен.

Теб няма те тук и сега,
тъй липсват ми твоите длани,
а вън е изгряла дъга,
мога с ръка да я хвана.

И ти я прегръщаш - нали,
с нея си сливаш душата.
Престана във мен да вали,
аз вече съм цвят от дъгата!

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??