Дъга

Oct 29, 2017, 12:43 AM

Poetry » Love

569 1 7

Отключи небето дъжда
и пусна го сълзи да лее,
но сякаш потече ръжда
по моя прозорец чернеещ.
И буря навън завилня,
тъй както вилнее във мене,
дървета извиха тела,
а вятър във клони застена.
Стене и в мойта душа,
сграбчила в мъката спомен,
че скъса се струна една,
страхът ми заскърца безимен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъга

Want to read more?

Random works