geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
29.10.2017 г., 0:43 ч.

Дъга 

  Поезия » Любовна
478 1 7

Отключи небето дъжда
и пусна го сълзи да лее,
но сякаш потече ръжда
по моя прозорец чернеещ.

И буря навън завилня,
тъй както вилнее във мене,
дървета извиха тела,
а вятър във клони застена.

Стене и в мойта душа,
сграбчила в мъката спомен,
че скъса се струна една,
страхът ми заскърца безимен.

Теб няма те тук и сега,
тъй липсват ми твоите длани,
а вън е изгряла дъга,
мога с ръка да я хвана.

И ти я прегръщаш - нали,
с нея си сливаш душата.
Престана във мен да вали,
аз вече съм цвят от дъгата!

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??