28 nov 2021, 15:50

Дъга, която ражда лавандула 

  Poesía » De amor
545 3 9

ДЪГА, КОЯТО РАЖДА ЛАВАНДУЛА

 

Ноември ме преджоби мълчешком.

Последните стотинки и билети

набързо сви и скри се на бегом

зад ъгъла и празните касетки.

 

И щом не съм художник на платна,

(за мене няма да наддават в Сотбис) –

драскулките ми криви през нощта

ще избледнеят по неверни доби.

 

За здрави колене и кръст зимъс

съм скътала три кестенчета в джоба.

И шепа билки – риган, лайка, бъз,

с ухание на пролет – да ме топлят.

 

Напълних паметта си с цветове –

които няма как да нарисувам,

В съня ми непрестанно ще снове

дъга, която ражда лавандула.

 

След тебе нека сиво да вали –

отвръщала съм с обич на пороя.

Нима възможно е да се плати

за болката да бъда само твоя?

 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??