ДЪГА В СЪЛЗА
Излегнал се под залеза бленувам
нощта мастило синьо ще разлее.
Аз търся думи да го нарисувам
преди във сън да потъмнее.
Той кара Омировата душа да грее.
Да реже с диамантено длето
платното изковано на небето
с червена мед и пеещо сребро.
Ковач космически с пламнал чук
изваял ято от горящи птици.
Разсипал купчини от жива жар ...