Дъх на лято

Всяка нежна вълна,

следваш удар прибой.

Като звън в тишина,

летен лъч носи той.

Нежно лято е тук,

неусетно дойде.

Тихо, тихо без звук,

дъх на слънце, море.

Нежен шум на вълни,

с тихи думи прошепват.

Приказки ни реди,

днес морето ни шепне.

За съкровища скрити

там на морското дъно.

За земи неоткрити,

Атлантида как потъна.

За Колумба велики

прекосил океана.

Как тоз свят обиколил е

тъй без страх Магелана.

Днеска лято е тук ,

днес морето говори.

Наслади се без звук,

туй не ще си повтори.

Там на морския бряг

всяко лято е лично.

Знам ще дойде то пак,

но ще бъде различно.

Ще си тръгне от тук

като птичето ято.

А прибоя шуми

все за лято разказа.

Тук дори да не си

лятна прелест показва.