16 oct 2013, 22:02

Дъжд

Poesía » De amor

587 0 2

Дъжд

Дъждът. Кротък като смирение.

Думите мълчат акварелно

в багрите на красивата есен.

докосване на капки. Тишина

която събира усещания в сълза.

Боли. Пиеш нежност. И светлина.

Дъждът е пречистване. Безвремие

се стича в сливане. Безпаметно.

В дъждовен стих, ласкаво

написан с капчица любов.

Дъждът притихва в безумно обичане.

Влюбен и мокър, щастлив

оставаш зашеметен в дъжда...

©Ванки Николов (Starkmaster ®vn)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0