Дъжд
Дъжд
Дъждът. Кротък като смирение.
Думите мълчат акварелно
в багрите на красивата есен.
докосване на капки. Тишина
която събира усещания в сълза.
Боли. Пиеш нежност. И светлина.
Дъждът е пречистване. Безвремие
се стича в сливане. Безпаметно.
В дъждовен стих, ласкаво
написан с капчица любов.
Дъждът притихва в безумно обичане.
Влюбен и мокър, щастлив
оставаш зашеметен в дъжда...
©Ванки Николов (Starkmaster ®vn)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванко Николов Всички права запазени
