Заваля... И навън, и във мен.
Вън... отдавна не беше валяло,
а във менe вали... всеки ден.
Не проливно... Унесено, вяло…
С малки, бистри сълзици вода
от оловно, смълчано небе...
Май... не помня кога заваля...
Нито как, ни защо, откъде...
Само чакам... Да дойде студът,
да превърне дъждовните капки
във снежинки – и те да заспят,
да покрият със пухкави шапки ...