15.06.2012 г., 10:54 ч.

Дъжд 

  Поезия » Друга
673 0 8

Заваля... И навън, и във мен.

Вън... отдавна не беше валяло,

а във менe вали... всеки ден.

Не проливно... Унесено, вяло…

С малки, бистри сълзици вода

от оловно, смълчано небе...

Май... не помня кога заваля...

Нито как, ни защо, откъде...

Само чакам...  Да дойде студът,

да превърне дъждовните капки

във снежинки – и те да заспят,

да покрият със пухкави шапки

пустошта и калта... Там, във мен...

А навън... Знам, навън ще изгрее

пъстроцветен и приказен ден!

И дъждът ще е спомен!  Ще пеят

пойни птички! Прекрасна дъга

ще извие снага в небесата!

И с блестяща усмивка денят

ще целуне отново земята!

 

... В мен е студ...  А мигът топлина -

 тъжен спомен... Уви, безвъзвратно!

... Страшно чужд, уродлив е света

за слепеца, прогледнал внезапно!


27.10.2011

© Засегабезиме Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??