Дъжд
Заваля... И навън, и във мен.
Вън... отдавна не беше валяло,
а във менe вали... всеки ден.
Не проливно... Унесено, вяло…
С малки, бистри сълзици вода
от оловно, смълчано небе...
Май... не помня кога заваля...
Нито как, ни защо, откъде...
Само чакам... Да дойде студът,
да превърне дъждовните капки
във снежинки – и те да заспят,
да покрият със пухкави шапки
пустошта и калта... Там, във мен...
А навън... Знам, навън ще изгрее
пъстроцветен и приказен ден!
И дъждът ще е спомен! Ще пеят
пойни птички! Прекрасна дъга
ще извие снага в небесата!
И с блестяща усмивка денят
ще целуне отново земята!
... В мен е студ... А мигът топлина -
тъжен спомен... Уви, безвъзвратно!
... Страшно чужд, уродлив е света
за слепеца, прогледнал внезапно!
27.10.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Засегабезиме Всички права запазени
