25 jun 2009, 12:07

Дъжд

  Poesía
739 0 1

Под палещото слънце

на тези юнски дни

реколтата загива,

земята се души.

 

Молебени за дъжд

се правят по селата,

че жадна е земята.

Дъждът е като злато.

 

Молби към Бог отправят

и хора, и жита,

за малко животворна

капчица вода.

 

И чуло сякаш молбите им сега.

Небето се отвори, засвятка , загърмя.

Капка падна, заваля.

 

И нищо, че бе кратък

и само час валя.

Зарадваха се хората,

и сухата земя.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава хрумка на човек, който обича земята. За някои може би звучи старомодно, но то ие съвременно и потребно и, истинско.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...