Дъжд

25 jun 2009, 12:07

Poesía

520 0 1

Под палещото слънце

на тези юнски дни

реколтата загива,

земята се души.

Молебени за дъжд

се правят по селата,

че жадна е земята.

Дъждът е като злато.

Молби към Бог отправят

и хора, и жита,

за малко животворна

капчица вода.

И чуло сякаш молбите им сега.

Небето се отвори, засвятка , загърмя.

Капка падна, заваля.

И нищо, че бе кратък

и само час валя.

Зарадваха се хората,

и сухата земя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

purko59 (Ангел Веселинов)

2009-06-25T14:42:08+03:00

Хубава хрумка на човек, който обича земята. За някои може би звучи старомодно, но то ие съвременно и потребно и, истинско.