Jun 25, 2009, 12:07 PM

Дъжд

  Poetry
738 0 1

Под палещото слънце

на тези юнски дни

реколтата загива,

земята се души.

 

Молебени за дъжд

се правят по селата,

че жадна е земята.

Дъждът е като злато.

 

Молби към Бог отправят

и хора, и жита,

за малко животворна

капчица вода.

 

И чуло сякаш молбите им сега.

Небето се отвори, засвятка , загърмя.

Капка падна, заваля.

 

И нищо, че бе кратък

и само час валя.

Зарадваха се хората,

и сухата земя.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Звезделина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубава хрумка на човек, който обича земята. За някои може би звучи старомодно, но то ие съвременно и потребно и, истинско.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...