25.06.2009 г., 12:07 ч.

Дъжд 

  Поезия
506 0 1

Под палещото слънце

на тези юнски дни

реколтата загива,

земята се души.

 

Молебени за дъжд

се правят по селата,

че жадна е земята.

Дъждът е като злато.

 

Молби към Бог отправят

и хора, и жита,

за малко животворна

капчица вода.

 

И чуло сякаш молбите им сега.

Небето се отвори, засвятка , загърмя.

Капка падна, заваля.

 

И нищо, че бе кратък

и само час валя.

Зарадваха се хората,

и сухата земя.

 

 

 

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубава хрумка на човек, който обича земята. За някои може би звучи старомодно, но то ие съвременно и потребно и, истинско.
Предложения
: ??:??