25.06.2009 г., 12:07

Дъжд

737 0 1

Под палещото слънце

на тези юнски дни

реколтата загива,

земята се души.

 

Молебени за дъжд

се правят по селата,

че жадна е земята.

Дъждът е като злато.

 

Молби към Бог отправят

и хора, и жита,

за малко животворна

капчица вода.

 

И чуло сякаш молбите им сега.

Небето се отвори, засвятка , загърмя.

Капка падна, заваля.

 

И нищо, че бе кратък

и само час валя.

Зарадваха се хората,

и сухата земя.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава хрумка на човек, който обича земята. За някои може би звучи старомодно, но то ие съвременно и потребно и, истинско.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...