17 may 2016, 22:28

Дъжд 

  Poesía » Otra
564 0 3

Трамваят с шум минава,

забързан в своя ден,

но камбаната го заглушава,

нехаеща, че той е устремен.

 

Чадъри, хора, локви-

сливат се във сивота.

А аз вървя щастлива,

ръка в ръка със свойта самота.

 

И без чадър се движа-

забравих портокала в нас.

С подгизнали крака съм,

но със сияеща душа.

 

А хората, сърдити и припряни,

се крият от дъжда.

Нима не са разбрали,

че той ще ги очисти от греха?

© Iva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??