17.05.2016 г., 22:28

Дъжд

745 0 3

Трамваят с шум минава,

забързан в своя ден,

но камбаната го заглушава,

нехаеща, че той е устремен.

 

Чадъри, хора, локви-

сливат се във сивота.

А аз вървя щастлива,

ръка в ръка със свойта самота.

 

И без чадър се движа-

забравих портокала в нас.

С подгизнали крака съм,

но със сияеща душа.

 

А хората, сърдити и припряни,

се крият от дъжда.

Нима не са разбрали,

че той ще ги очисти от греха?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...