Дъжд
Трамваят с шум минава,
забързан в своя ден,
но камбаната го заглушава,
нехаеща, че той е устремен.
Чадъри, хора, локви-
сливат се във сивота.
А аз вървя щастлива,
ръка в ръка със свойта самота.
И без чадър се движа-
забравих портокала в нас.
С подгизнали крака съм,
но със сияеща душа.
А хората, сърдити и припряни,
се крият от дъжда.
Нима не са разбрали,
че той ще ги очисти от греха?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Iva Всички права запазени
