17.05.2016 г., 22:28 ч.

Дъжд 

  Поезия » Друга
548 0 3

Трамваят с шум минава,

забързан в своя ден,

но камбаната го заглушава,

нехаеща, че той е устремен.

 

Чадъри, хора, локви-

сливат се във сивота.

А аз вървя щастлива,

ръка в ръка със свойта самота.

 

И без чадър се движа-

забравих портокала в нас.

С подгизнали крака съм,

но със сияеща душа.

 

А хората, сърдити и припряни,

се крият от дъжда.

Нима не са разбрали,

че той ще ги очисти от греха?

© Iva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??