Дъжд
Трамваят с шум минава,
забързан в своя ден,
но камбаната го заглушава,
нехаеща, че той е устремен.
Чадъри, хора, локви-
сливат се във сивота.
А аз вървя щастлива,
ръка в ръка със свойта самота.
И без чадър се движа-
забравих портокала в нас.
С подгизнали крака съм,
но със сияеща душа.
А хората, сърдити и припряни,
се крият от дъжда.
Нима не са разбрали,
че той ще ги очисти от греха?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Iva Все права защищены
