Трамваят с шум минава,
забързан в своя ден,
но камбаната го заглушава,
нехаеща, че той е устремен.
Чадъри, хора, локви-
сливат се във сивота.
А аз вървя щастлива,
ръка в ръка със свойта самота.
И без чадър се движа-
забравих портокала в нас.
С подгизнали крака съм,
но със сияеща душа.
А хората, сърдити и припряни,
се крият от дъжда.
Нима не са разбрали,
че той ще ги очисти от греха?
© Iva All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
