Дъжд
Този облак сега е заплакал,
окачен в небето - виси.
Пореден дъждовен спектакъл
със своите сълзи краси.
И цветни чадъри се движат
под капки с различен наклон,
които обувките ближат
и правят ни земен поклон.
А локвите - земни очички,
събират водата навън.
Във тях се оглеждат звездички,
събудени сутрин от сън.
И мокри от дъжд тротоари
разголени сякаш блестят.
И спомени стари - прастари,
в главата ми днеска ехтят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
