Дъжд
Този облак сега е заплакал,
окачен в небето - виси.
Пореден дъждовен спектакъл
със своите сълзи краси.
И цветни чадъри се движат
под капки с различен наклон,
които обувките ближат
и правят ни земен поклон.
А локвите - земни очички,
събират водата навън.
Във тях се оглеждат звездички,
събудени сутрин от сън.
И мокри от дъжд тротоари
разголени сякаш блестят.
И спомени стари - прастари,
в главата ми днеска ехтят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
