25 июн. 2014 г., 21:16

Дъжд 

  Поэзия » Пейзажная
307 0 4

Този облак сега е заплакал,

окачен в небето - виси.

Пореден дъждовен спектакъл

със своите сълзи краси.

 

И цветни чадъри се движат

под капки с различен наклон,

които обувките ближат

и правят ни земен поклон.

 

А локвите - земни очички,

събират водата навън.

Във тях се оглеждат звездички,

събудени сутрин от сън.

 

И мокри от дъжд тротоари

разголени сякаш блестят.

И спомени стари - прастари,

в главата ми днеска ехтят.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотен си!!!Усетих дъжда!!!
  • Благодаря Ви, скъпи Приятелки!Изпитвам уважение към поезията Ви и признавам, че ми става драго, когато отделяте внимание на написаното от мен!Приятно ми е, когато Ви развълнувам макар и с малко.
    Привет от мен и бъдете в поетичното русло на времето!
  • Много хубава пейзажна поезия, Никола - прекрасна образност и метафори.
  • Много образно - особено "локвите - земни очички"!
    Хубав стих - за добрите дъждове...
Предложения
: ??:??