11 nov 2011, 20:13

Дъжд

747 0 1


Цяла нощ мърмореше капчукът

и порои мътни се изливат.

Едри капки

по стъклата чукат,

в чуден танц снагите си извиват.

 

И поема ги земята жадна,

всяко стръкче се развеселява.

Прашно, мръсно -

някъде пропадна,

цялата природа засиява...

 

Сутринта небето ведро грее,

слънце иззад облаци просветва.

Всичко живо

след дъжда се смее

и живота радостно приветства!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чух почукването на дъждовните капки и видях чудния им танц.
    Дъждът, който отмива болката и дарява живителната влага на жадната земя е Божи дар, за да ги има "ведрото небе",слънчевите усмивки и радостта за "всичко живо". Красиво пишеш, Славе! Интересно и приятно е при теб! Ще идвам отново, с удоволствие!
    Бъди здрава и все така вдъхновена!
    Прегръщам те, сърдечно!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...