11 нояб. 2011 г., 20:13

Дъжд

741 0 1


Цяла нощ мърмореше капчукът

и порои мътни се изливат.

Едри капки

по стъклата чукат,

в чуден танц снагите си извиват.

 

И поема ги земята жадна,

всяко стръкче се развеселява.

Прашно, мръсно -

някъде пропадна,

цялата природа засиява...

 

Сутринта небето ведро грее,

слънце иззад облаци просветва.

Всичко живо

след дъжда се смее

и живота радостно приветства!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чух почукването на дъждовните капки и видях чудния им танц.
    Дъждът, който отмива болката и дарява живителната влага на жадната земя е Божи дар, за да ги има "ведрото небе",слънчевите усмивки и радостта за "всичко живо". Красиво пишеш, Славе! Интересно и приятно е при теб! Ще идвам отново, с удоволствие!
    Бъди здрава и все така вдъхновена!
    Прегръщам те, сърдечно!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...