11.11.2011 г., 20:13 ч.

Дъжд 

  Поезия » Пейзажна
451 0 1


Цяла нощ мърмореше капчукът

и порои мътни се изливат.

Едри капки

по стъклата чукат,

в чуден танц снагите си извиват.

 

И поема ги земята жадна,

всяко стръкче се развеселява.

Прашно, мръсно -

някъде пропадна,

цялата природа засиява...

 

Сутринта небето ведро грее,

слънце иззад облаци просветва.

Всичко живо

след дъжда се смее

и живота радостно приветства!

 

 

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чух почукването на дъждовните капки и видях чудния им танц.
    Дъждът, който отмива болката и дарява живителната влага на жадната земя е Божи дар, за да ги има "ведрото небе",слънчевите усмивки и радостта за "всичко живо". Красиво пишеш, Славе! Интересно и приятно е при теб! Ще идвам отново, с удоволствие!
    Бъди здрава и все така вдъхновена!
    Прегръщам те, сърдечно!
Предложения
: ??:??