Цяла нощ мърмореше капчукът
и порои мътни се изливат.
Едри капки
по стъклата чукат,
в чуден танц снагите си извиват.
И поема ги земята жадна,
всяко стръкче се развеселява.
Прашно, мръсно -
някъде пропадна,
цялата природа засиява...
Сутринта небето ведро грее,
слънце иззад облаци просветва.
Всичко живо
след дъжда се смее
и живота радостно приветства!
© Славка Любенова Всички права запазени
Дъждът, който отмива болката и дарява живителната влага на жадната земя е Божи дар, за да ги има "ведрото небе",слънчевите усмивки и радостта за "всичко живо". Красиво пишеш, Славе! Интересно и приятно е при теб! Ще идвам отново, с удоволствие!
Бъди здрава и все така вдъхновена!
Прегръщам те, сърдечно!