11.11.2011 г., 20:13

Дъжд

740 0 1


Цяла нощ мърмореше капчукът

и порои мътни се изливат.

Едри капки

по стъклата чукат,

в чуден танц снагите си извиват.

 

И поема ги земята жадна,

всяко стръкче се развеселява.

Прашно, мръсно -

някъде пропадна,

цялата природа засиява...

 

Сутринта небето ведро грее,

слънце иззад облаци просветва.

Всичко живо

след дъжда се смее

и живота радостно приветства!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чух почукването на дъждовните капки и видях чудния им танц.
    Дъждът, който отмива болката и дарява живителната влага на жадната земя е Божи дар, за да ги има "ведрото небе",слънчевите усмивки и радостта за "всичко живо". Красиво пишеш, Славе! Интересно и приятно е при теб! Ще идвам отново, с удоволствие!
    Бъди здрава и все така вдъхновена!
    Прегръщам те, сърдечно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...