dobyskillta (Добрин Колев) dobyskillta (Добрин Колев)
1 14
28 may 2013, 23:22

Дъжд

1.2K 0 2

 

Ходейки по улицата, аз мечтая. Искам от природата да се смая.  Дъжда чакам с нетърпение да дойде. Природата душата си нек' разгърне.    Тъжен и самотен, под него пак бродя. Като утайка на вселената, за щастие моля. Завалят ли капките кристални  се разкриват много тайни.    Отхвърлен и самотен,   като стар спомен, живея за кристалите спасение.  Затова, Боже, нямам аз търпение.   Дори и тъжен, дъждът нещастието измива. Прави той душата ми щастлива. Премахва старото ми  ''аз'' като бърз котешки замах.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добрин Колев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0