Дъжд
Ходейки по улицата, аз мечтая. Искам от природата да се смая. Дъжда чакам с нетърпение да дойде. Природата душата си нек' разгърне. Тъжен и самотен, под него пак бродя. Като утайка на вселената, за щастие моля. Завалят ли капките кристални се разкриват много тайни. Отхвърлен и самотен, като стар спомен, живея за кристалите спасение. Затова, Боже, нямам аз търпение. Дори и тъжен, дъждът нещастието измива. Прави той душата ми щастлива. Премахва старото ми ''аз'' като бърз котешки замах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добрин Колев Всички права запазени
